Поляната.

Заглавие: Re: Поляната. Сря Юни 02, 2010 3:32 am

Вървяхме, вървяхме, вървяхме... къде се намираше тази поляна?! Краката започнаха да ме болят, вече усещах умората, но нямах намерение да започна да се оплаквам, тъй като знаех,че момчетата много мразят това. Понякога дори се изнервях сама на себе си, когато започнех да правя така.
- Скоро ли ще пристигнем? - попитах по едно време, вече изгаряща от желание да видя дали тази поляна си струва ходенето и болките....
Когато пристигнахме... ами, ако трябва да съм честна не бях много очарована. Сентръл Парк ми се стори по-интересен. Тук... всичко бе... някак си... непокътнато - това бе точната дума и в мига, в който го осъзнах си дадох сметка колко красиво е това място. Не бе докоснато то човешка ръка, тревата не бе окосена - малко гадно се получи, защото имах чувството, че ще потъна. Но бе удивително. Видях една катеричка да прекосява поляната през средата й и много се зарадвах.
- Виж, катеричка! - възкликнах като малко дете, получило подарък за рождения си ден. Животинчето се изкачи пъргаво по едно дърво и застана на един клон, гледайки ме. Само като си помисля, че хората избиваха такива невинни животни заради глупости - месо, кожи и т.н. - ми се повдигна. Което показваше защо съм вегетарианка и защо никога няма да нападна животно.
- Тук е студено. Стана тъмно и съм изморена. Ще ме върнеш ли в града, тъй като не мисля, че ще се справя сама... По-точно ми трябва ... - извадих едно листче от портмонето си, гледайки адреса - квартал "Форл". Ето тук - подадох му листчето. Не вярвах, че сама ще успея да пристигна вкъщи, още повече - бе тъмно, а аз облечена не много подходящо. Знам ли какви хора има в този град?! Разчитах на късмета си Даниел да се окаже свестен и просто да ми покаже къде се намира къщата ми.

Заглавие: Re: Поляната. Сря Юни 02, 2010 1:49 pm

Когато момичето ме помоли ад я упътя към къщата й, честно казано останах малко разочарован. Едва бяхме пристигнали, а тя искаше да си ходи. Точно през ноща тази поляна ми харесваше най-много.... Но нямаше значение. Щях сам да се върна...
- Ще те заведа. - загласих се и я поведох в обратната посока. Забелязах че ходенето не й харесваше много, верояно се беше уморила или просто краката я боляха. Аз пък какво очавах? Ако з бях обут с такива обувки най-много до сега да пълзях по земята. - Ако искаш може да починем за малко? - обърнах се към нея, когато наближихме падналото дърво...

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 2:23 pm

Погледнах дървото, погледнах и терена около него. Бях с бял панталон, което автоматично означаваше, че не ми е позволено да сядам никъде.
- Ами ти ако искаш седни, аз ще остана права - казах с привидно спокоен глас. Срещнах погледа на Даниел, усмихнах се едвам и отместих погледа си отново. Луната вече бе изгряла и се показваше иззад облаците. Бе пълнолуние. Беше красиво! Природата винаги ме запленяваше с красотата, девствеността си и спокойствието, което излъчваше. Понякога ми се искаше да забравя за облеклото си, за начина си на живот и просто да й се порадвам - било то а ходя боса по оросената трева сутрин или нещо подобно. Но самата аз не си го позволявах. Бях човек на реда и чистотата.

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 2:53 pm

Погледнах към нея и незнайно защо ми стана малко тъжно - да бъде затворен в клетка от собствените си ограничения, без да има причина... Струваше ми се жестоко, независино дали някой друг задаваше ограниченията или сам си ги налагаш. Какъв е смисълът да живеем, ако не можем да живеем независимо обстоятелствата...
Гледах към луната и си спомнях първата си трасформация. Беше малко неловко, защото се случи тогава когато най-малко очаквах... На лицето ми се появи усмивка.
Това че съм вълк ми беше дало още една гледна точка към света. Когато си в тялото на животно, чиято единствена мисъл е свобода, храна и живот, няма как да не усещаш тези три неща през цялото време...
- Защо не искаш да седнеш след като е очевидно, че си изморена? - попитах я. Някак си исках да разбера далипричината поради, която си причиняваше болка, беше достатъчно основателна...

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 3:02 pm

- Мога да си почивам и права - казах и затворих очи, сякаш медитирам, след което се засмях.
- Мой ред е да задавам въпрос - пошегувах се, но пък попитах това, което ме интересуваше - Всички тук ли ас толкова високи? - Странно, но се забавлявах. Това ми хареса. Истината бе, че в НЙ забавление означаваше излизане с приятели - на кафе, по клубове и т.н., пазаруване с момичетата, пикници в Сентръл Парк... и общо взето това. Целодневно обикаляне на Ню Йорк. Понякога ходехме на мюзикъл с родителите ми или пък на опера, но... беше достатъчно рядко, за да го искам постоянно.

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 3:12 pm

Когато ме попита дали всички са толкова високи, не можех да не се засмея. Да, вярно беше че аз бях доста високичък, но просто така се беше получило.
- Не. - казах все още смеейки се. - Има всякакви размери хора. - добавих малко след това, задържайки погледа си върху лицето й, което беше огряно от лунната светлина, след което отново погледнах към самата луна. - След като ще играем на въпрси, сега е мой ред. - обърнах се отново към нея. - Защо дойде в Мърси Фолс? - въпроса ми изглеждаше малко директен затова реших да добавя още нещо. - Малко ми е странно, да виждам нови хора наоколо, а и предполагам че не знаеш много за града... - повдигнах рамене и зачаках отговора...

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 3:33 pm

- Ами апартамента е коледният ми подарък от нашите и просто реших да си направя малка почивка - когато стоях на едно място, краката ме заболяваха още повече. - Хайде да тръгваме, ще продължим с въпросите - предложих, обмисляйки следващия си въпрос. И най-накрая го измислих:
- Какви са хората тук? Като характер става въпрос - уточних и го изчаках да стане, а и да ми отговори на въпроса. - Дванадесет без петнадесет е. Пепеляшка трябва да се прибира - съобщих подканвайки го и се засмях

Заглавие: Re: Поляната. Пет Юни 04, 2010 4:24 pm

Двамата вървяхме един до друг, макар аз да бях малко по-напред, за да я водя или да й казвам, когато на пътя имаше някой голям клон ики камък, в който можеше да се спъне, защото беше малко вероятно, да може да ги види.
- Характера ли? - попитах, докато вървяхме. - Това са хора, предполагам всеки има различен характер... - засмях се, макар да знаех, че едва ли някой щеше да схане шегата, която вероятно беше шега само за мен. - Така де, искам да кажа - добри хора са... повечето. - повдигнах рамена и премерстих един клон, който заплашваше да се строполи, върху този, който застанеше под него... - Не че познавам много от тях, не съм от социалните типове. - отново се засмях.
Още преди да се усетя вече бяхме излезли на асвалтовията път и се приближавахме до квартал "Форд". Предполагам че там живееше, или поне това си спомнях, че ми беше казала.
След като я оставих пред къщата която ми показа, реших да си ида удома и да полегна за малко...