Имението на сем. Гонзалес

Тук беще имението на Мери и майка и. Те много обичаха имението , защото това беше техният нов дом.

Къщата:

Спалнята на Мери:

Спалнята на майка и:

1 стая за гости:

2 стая за гости:

Кухня:

Трапезарията:

Холът:

Холът номер 2:

Баните:
Към стаите на Мери и майка и:

Към гостните стаи:

- Настоявам , защото искам да ти помогна. Колко пъти трябва да го повторя. Все пак си МЛАД вампир , а не СТАРА бабичка. Толкова ли не можеш да го запомниш. - казах аз и тръгнаха напред , а Ерин ме последва. Спрях едно такси , което ни заведе у дома. То потегли и за по малко от 10 минути вече бяхме пристигнали.
- Благодаря. Заповядайте. - казах аз като подадох пари за превоза. Когато с Ерин излезнахме от колата ние отидохме пред вратата на къщаа ми. Изкарах от чанатат ми ключ и отключих. Аз влезнах вътре и се сбух. Оставих вратата отяворена за да може и Ерин да влезе.

Доста се поколебах дали да прекрача прага на един напълно непознат за мен дом, но нямаше от какво да се страхувам. Тя беше просто вещица и не можеше да ме нарани, а и аз щях да остана само тази вечер и сигурно никога повече нямаше да се видим, което донякъде беше добре. Влязох вътре и затворих вратата след себе си. Къщата изглеждаше приятна и доста тиха. Събух високите си обувки и се отпуснах на мраморния под. Тръгнах по антрето и се спрях до стълбището, на което беше Мери.

- Хайде идвай. - подканих я аз и започнах да се качвам по стълбището. - Трябва да си избереш стая. - казах аз и продължих да се качвам по стълбите. След мен най - накрая започна да се качва и Ерин. Тя пристъпваше бавно не знам защо. Може би беше уморена или просто не беше сигурна дали наистина трябваше да остане. Предполагам , че е второто , защото ве пак тя беше вампир , а до колкото знам те не се изморяват лесно.

Качихме се горе, имаше доста врати. Показа ми двете стаи, които бяха отредени за гостите.

-Стаята няма особено значение за мен и без това не мисля да оставма тук, но втората ми допадна повече има големи прозорци, които откриват чудесна гледка към тъмното небе, което обожавам. - казах аз докато с Мери стояхе във втората стая за гости. Не можех да отрека, че имат хубав дом, но наистина не можех да остана тук. При непознати. Това беше типично за мен, но предимно бързо си тръгвах и никога повече не виждах тези хора. Намирах си някое местенце и оставах там докато не ми се попътуваше отново.
-Все...пак..искам да ти благодаря. Да, затова, че ме прие в дома си. - не можех да отрека, че момичето беше добро и доста смело за да прибете един непознат в собствения си дом, а и който можеше да я убие.

- Няма защо. И без това щеше да ми е малко скучно сама...цяла седмица. - казах аз и се усмихнах на Ерин. - Е настанявай се. Аз отивам в кухнята да сложа вечерята. Когато си готова можеш да дойдеш. - след думите си аз оставих Ерин и слезнах в кухнята. Изкарах храната , която майка ми беше приготвила преди да замине и я занесох в трапезарията. После се върнах да взема и всичко останало , което подредих на масата. Отидох в кухнята и си сипах сок от зелена ябълка. Върнах се в трапезарията и седнах на един стол. Щях да почакам Ерин , защото можеше да дойде , а не беше прилично да почвам да се храня преди всички да са се настанили на масата. В моя случай само Ерин.

Добре, че бях "хапнала" преди да дойда тук, защото човешката храна не може да засити моята жажада. Не ми се искаше да слизам, но реших, че ще е доста неучтиво от моя страна, ако я оставя да се храни сама. Все пак отвори дома си за мен, бих могла поне да сляза долу и да и правя компания. Свалих якето си и го оставих на леглото, след което излязох от стаята и слязох на долния етаж. В началото не можех да се ориентирам къде е трапезарията, но после чух шум от една врата и влязох там. Добре, че я бях намерила от първия път. Мери беше вътре и бе готова за вечеря. Аз отидох до масата дръпнах един стол и се настаних удобно.

- Е ще ядеш ли нещо? - попитах аз , като все още не бях почнала да се храня. Не вярвам обкновената човешка храна да засити един вампир , но тя и без това може да се е хранила преди да я срещна. - Или ще пиеш ли? Кажи ако искаш нещо.

На масата имаше доста неща, но точно в момента не бях особено гладна. Сложих в чинията си само малко салата и може би щях да пийна малко сок, но той беше доста далеч от мен и трябваше да помоля Мери да ми го подаде.
-Мери може ли да ми подадеш сока? - казха аз възможно най - мило. Може би ледовете помежду ни се топяха, но не обичах да се сближавам с някой който може би никога нямаше да видя, но все пак не можеше и да мълчим цяла нощ.

- Ъм да. Разбира се. - казах аз и взех каната със сока. После една чаша , а в нея сипах сок. Оставих каната настрани и подадох сока на Ерин. - Заповядай. - казах и се усмихнах. После взех една вилица и започнах да се храня. На масата отново настъпи необичайна за мен тишина. - Ъм ... ти ... - незнаех какво да я попитам , но накрая казах първото за което ми хрумна. - ... какво обичаш да правиш през свободнот си време? - Това беше малко тъпо , но мразех да няма за какво да говоря.

Отпих от сока и взех малко от салатата в чинията пред мен, когато Мери изстреля въпроса си. През свободното ми време ли?! Дори и аз не знаех какво правя как да отговоря на някой друг. И нямах особено свободно време. Повечето прекарвах за да оправям каши в които съм се забъркала или да се храня, а когато не првахе това обикновено се шляех из града в който бях.

-Ами...аз...ъмм...нищо особобено. Просто се разхождам... - изпелтечих аз и отново хапнах от салатата си. Не знаех какво да отговоря, защото нямах хоби или нещо такова. Преди много, много време пеех, но вече не и не исках и да започвам. Бях изгубила страстта, която поддържаше музиката жива вътре в мен.

Разхожда се? Само това ли прави? Това беше странно. Обикновено като попитам някого той ми дава доста подробен отговор. Е все пак реших да не досаждам затова не продължих да я питам по този въпрос.
- Е , аз се занимавам с музика. Незнам дали те интерсува , но мразя а мълча. - казах аз и отхапах от сандвича си който си бях направила.

Само се усмихнах не знаех какво да кажа. Тя не искаше да мълчи, но аз просто нямаше какво да кажа.

-Чудесно. Аз не съм много по разговорите...особено с хора, които не познавам. - споделих, защото не исках да се чуди, защо постоянно мълча. Допих сока си и бутнах чинията със салата, която беше пред мен. Не ми се ядеше повече и не знаех какво да кажа. Чувствах се странно, обикновено винаги знаех какво да кажа дори и да е нещо безмислено.

Аха това обеснява , защо през повечето време мълчи. Вече бях дояла вечерята си както и Ерин.
- Ъм...аз ще трявба да вдигна масата , а после може да се опознаем , ако искаш.....но ако си изморена може да си лягаш. - казах аз и станах от стола си като почнах да махам всичко от масата.

Аз също станах от стола си и взех няколко чинии в ръка. Занесох ги в кухнята и ги оставих в съдомиялната. Не ми се говореше много. Наистина имах нужда да си легна и да си почина. Не бях и в особено настроение. Днес бях леко мрачна. Все пак бях на ново място и трябваше да се приспособя за пореден път. Преди не ми е било толкова трудно, но имаше нещо в този град, което го правеше трудно наистина трудно, а и Мери....не знам, но трябваше да легна и да прочистя съзнанието си.

След като вдигнахме масата и тя придоби предишния си вид аз реших , че ще е по добре и за двете ни да си починем , а и на Ерин и си личеше , че не и се говори.

- Ъм Ерин личи си , че не ти се говори , затова ако искаш да си лягаме. - казах аз и се усмихнах. - И благодаря , че ми помогна за масата.

-Няма проблем. И да наистина имам нужда от почивка. - казах аз и се прозях. Прозявката беше фиктивна, но наистина имах нужда да си легна. Излязох от кухнята и тръгнах по коридора. Качих се по стълбището към горния етаж и влязох в стаята, която ми беше дала Мери, но оставих вратата отворена за да мога да видя, когато Мери се качи и да и пожелая лека нощ.

Аз отидох до мивката в кухнята и си сипах една чаша вода която изпих наведнъж.
- Да явно и аз ще си лягам. - промърморих аз и започнах да се качвам по стълбите. Когато стигнах до стаята на Ерин забелязах , че е отворена и се спрях. - Лека нощ , Ерин. - казах аз и надникнах вътре.

-Лека нощ! - отвърнах аз и Мери продължи към стаята си. Аз станах и затворих вратата. Вдигнах щорите за да може лунните лъчи да влизат в стаята ми. Сложих си една нощница и си легнах. Нямаше да заспя веднага, но ми стигаше да си полежа и да погледам красивата луна. Вдигнах завивката и я положи върху мен. Беше топла и мека. Отпусна ме. Отдавна не бях спала с такива завивки, които ти дават усещането, че си у дома.

Когато влезнах в стаята си , първо се запътих към банята за да си измия зъбите. Когато бях готова свалих дрехите си и облякох една нощница. Отворих прозореца за да влезе чист въздух и си легнах. Леглото беше доста удобно и се отпуснах веднага и след около 5 минути заспах.

Събудих се доста рано заради дъжда навън. Беше доста мрачно и имаше силни гръмотевици, но на мен времето ми харесваше въпреки, че ми пречеше да си тръгна веднага. Нямах кола и трябваше да изчакам да спре дъжда за да си тръгна. Станах от леглото и го оправих. Започнах да търся дрехи в куфара си. Не знаех какво да облека. Накрая сложих една бяла блузка, един черен панталон и тъмно лилави обувки на висок ток. Ето как изглеждах:

Дори и след като бях готова не излязох от стаята си. Не исках. Седнах на леглото си и се загледах навън. В дъжда. Валеше толкова красиво и приятно. Обичах да гледам как капките падат надалоу и се разбиват в земята.

Днес се събудих доста по рано отколкото обикновено. Сигурно заради времето. Валеше , имаше свткавици и гърмеше. Не обичах такова време , но неможех да го променя. Станах от леглото и отидох да се измия. Когато бях готова застанах пред гардероба си и от там извадих едни дънки и една блуза с дълъг ръкав. Свалих нощницата си и облякох дрехите си. Набрах ръкавите си нагоре , защото не обичах да съм с дълъг ръкав. Просто ми беше некомфортно. После отидох до един шкаф и от там извадих две гривни и едно герданче. После изправих косата и обух платненките си. Ето как изглеждах:

Когато бях готова седнах на леглото си. Взех един лист на който бях започнала да пиша една песен , защото исках да я завърша по скоро. Незнам дали щеше да ми се получи. Трябваше да искам от някой съвет , но незнаех от кой. Е както и да е и без това трябваше да довърша музиката и.

Доста дълго гледах дъжда и размишлявах. Надявах се да спре, но не имах чувството, че става все по - силен и по - силен. Нямаше никакви признаци, че ще спре и ще ми даде възможност да се махна от тук. Бях гладна, наистина гладна. Трябваше ми кръв, защото нямаше да се справя до довечера. Реших да сляза в кухнята за да потърся нещо, което може би щеше по някакъв начин да притъпи жажда ми. Излязох тихо от стаята и слязох по стълбището. Отидох в кухнята и отворих хладилника, но нямаше нищо, което да ми се понрави. Пуснах кафе машината и изчаках да ми направи кафе, малко кофеин щеше да ми подейства чудесно.

Хм доста дълго стоях в стаята си за да довърша песента , която бях започнала , но накрая се получи много добре. На мен поне много ми хареса. Бях леко гладна затова излезнах от стята си и започнах да слизам по стълбите докато си пях песента която на писах.

"I'll just tell myself
You'll forgive the past
No time for regrets
No more looking back
I'll forgive you more
Every single day
Every step I take
Is getting better

(Chorus)
Cause I never think about you
I'm better off without you
I don't miss you at all
I don't miss you at all
You don't spin around in my head
It's like you never existed
And I hope you don't call
I don't miss you at all
And I'm not trying to fight it
No, I'm not trying to fight it
So you can cross my name right
Off the wall
I don't miss you at all"

Ъм да това беше малка част от цялата песен. Е както и да е вече бях в кухнята , а там беше и Ерин , която си сипваше кафе.
- Добро утро Ерин. - поздравих Аз и отворих хладилника. От там извадих зърнена закуска и прясно мляко. Взех една купичка в нея сложих закуската , а после и млякото. После се подпрях на барплота и започнах да се храня.

Само се усмихнах и кимнах на Мери още в момента в който влезе в кухнята усетих мириса на кръв и пулсиращата вена на врата й. Бях доста гладна и това, че толкова близо до мен имаше кръв не ми помагаше особено, а и глупавото кафе все още не беше готово. Накрая машината издаде писклив звук и сипах кафето в една чаша. Отпих една огромно глътка и държах чашата доста близо до лицето си за да усещам аромата на кафе, а не на кръвта по вените на вещицата.