2 етаж ~ Ресторант "Фол"

Обикалях безцелно из града, който за сега не познавах добре, но усещах, че хората тук ъмм имат приятна кръв. Току - що бях се нахранила и се чувствах доста добре. Видях мола и се насочих към ресторант "Фол" искаше ми се да пийна малко шампанско може би или бяло вино...обичах тези напитки. Настаних се на една маса и скоро дойдоха да ме обслужат.

-Какво ще обичате? - попита сервитьорът. Е нямаха това, което най - вече обичах, ноо...
-Чаша бяло вино ще бъде добре. - казах аз и се усмихнах чаровно, а сините ми очи просветнаха в зелен оттенък. Сервитьорът също се усмихна и тръгна към бара. В ресторанта беше препълнено имаше толкова много хора. Чувах различните им разговори, усещах сладката им и топла кръв, която бушуваше във вените им. Обожавах да слушам как кръвта бързо шурти в телата на хора. Погледнах към вратата, а от там влезе едно момиче на около седемнайсет може би. Беше пълно и не ми се искаше да сяда до мен, но май щеше да направи точно това...

Доста дълго обикалях града и вече се бях изморила доста , но не ми се прибираше макарче майка ми сигурно умира от притеснение. Може би трябваше да и пратя едно съобщение преди да влезна в мола и да се запътя към ресторанта за който се говореше доста. Извадих телефона си написах съобщението , което гласеше "Мамо не се притеснявай ще се прибера скоро.". Когато го пратих аз влезнах и се качих нагоре по стълбите , а след което влезнах в ресторанта. Беше много хубав , но препълнен. Имаше само една маса със само момиче. Точно сега не ми се сядаше до някой , който не познавам , но само там беше свободно. Или поне така се надявах. Приближих се до масата на момичета , като отметнах косата си , която беше пред очите ми.
- Ъм свободно ли е тук? - попитах аз , като зачаках отговора на момичето.

Вдигнах поглед към момичето, което току - що бях забелязала. Тя попита дали е свободно никой не чаках и нямаше как да излъжа. Не проговорих, само кимнах с глава да седне на стола. Сервитьорът се появи с една табла, на която имаше чаша с бяло вино и поръчки на други клиенти. Той я остави пред мен, а аз му намигнах. Обичах да флиртувам с такива момчета, които може би никога повече нямаше да видя. Той леко се засмя и се обърна към новодошлата за да вземе и нейната поръчка.

-Какво ще обичате? - повтирим за пореден път вече добре заучената реплика и закача усмихнато отговора й, като държеше таблата, която явно доста му теже.

Нямах представа какво ще пия. Казах първото питие което видях , а това беше бялото вино на момичето срещу мен.
- Бяло вино. - казах аз и се усмихнах на сервитьора. Той само кимна с глава и отиде да даде и другите поръчки , които носеше. На масата настъпи гробна тишина. Обикновено не обичах да мълча , но сега просто нямаше какво да кажа и това беше странно.

Не ми се говореше...въобще. Просто не познавай това момиче, а към всички непознати бях предубедена. Гледах виното в чашата си и дори не бях забелязала, че и тя ще пие също, докато не донесоха питието й. Изпих чашата, но реших, че имам нужда от нещо по силно и си поръчах двойна текила. Обожавах прогарящия вкус по вените ми...беше неописуемо.

-Ерин Силвър. - реших поне да се представя. Добрият етикет го изискваше, а аз бях възпитана във време в което маниерите бяха от огромно значение. Текилата ми беше пристигнала и отпих огромна глътка. Горещият вкус мина по гърлото ми и продълби надолу. Наслаждавах му се докато чаках тя да се представи.

Бях се замислила за нещо , като гледах напред. По едно време чух гласа на момичето , което се представи. Веднага обърнах поглед към нея.
- Мери Гонзалес. - представих се веднага след нея. След като си казах името отпих една голяма глътка от виното си , след което отново го оставих на масата , а на нея отново настъпи гробна тишина. Реших да я разваля. - Съжелявам , че така ти се натресох. - казах аз и погледнах към Ерин. Обиковено не обичах да се извинявам , но в този случай трябваше. Все пак тя можеше да иска да остане сама , а аз я притесних.

-Няма значение... - казах вяло и отпих още една голяма глътка от горещата текила. Държах се на разстояние, защото все пак това беше природата ми. Да не се доверявам на никого преди изцяло да го познавах. Усетих аромата на това момиче, миришеше различно не като хората. Всичко в нея беше като човешко , но усетих лека разлика. Не беше върколак или зооморф - веднага бих го усетила.

-Различна си, нали? - изведнъж това се изплъзна от устните ми. Не исках да го казвам, но не можах да издъжра. Можеше и да греша, но инстинктите ми вече бяха достатъчно развити за да различа аромата.

Докато стоях в ресторанта си играех с ключодържатела ми , защото ми беше скучно , а Ерин се държеше доста странно. Особено след последният си въпрос. Какво имаше предвид с това "Различна си , нали?". Да малко по различна съм то обикновените хора , но пък тя откъде ще знае това. Не можех да и кажа истината. Баба ми и майка ми са ме учили да не се доверявам на никой преди да го опознае достатъчно добре.
- Какво имаш предвид? - попитах аз като погледнах в синито очи на Ерин.

Аз се усмихнах, вече знаех, че не искаше да ми каже каква е, но аз усещях, че не е обиковена.

-Не си като хората нали?! Ти си специална, различна, странна...наречи го както искаш. Но не си просто човек, не си и аз мога да го усетя. Не можеш да скриеш от мен, че в теб има нещо, което не е човешко. - продължих аз уверено а сините ми очи пресветваха. Знаех, че дори и да не ми каже каква е беше различна. Бях напълно убедена всичко в мен ми казваше, че наистина не е просто един човек, в който няма нищо специално, а е като всеки друг.

Това беше странно. Как така ще знае , че не съм като другите , как ще знае , че в мен има нещо специално и не съм обикновена , откъде ще го знае. Това беше въпросът който през позледната една минути ми се въртеше в главата.

- Това значи , че и ти не си обикновена. - казах аз като отпих от чашата си. - Това , че усещаш нещо странно в мен ме води на мисълта , че и ти не си обикновен човек. И ти си по специална от другите. - казах уверено аз и се усмихнах на момчието срещу мен.

Умно момиче...това ми допадна и се засмях, а белите ми зъби се подредиха чудесно върху устните ми. Сините ми очи продължаваха да просветват.

-Може би и аз не съм обикновена. Може би дори не съм човек, може би съм повече от това. - казах аз като запазих усмивката на лицето си. Допих текилата си и станах от стола си.
-Трябва да си тръгвам. - казах аз, но няколко секунди след това усетих, че няма къде да отида. Все още нямах дом тук и това беше проблем. Винаги бих могла да преспя при някой, но ... Върнах се на мястото си.
-А защо ли пък да не остана?! - продължих аз и си поръчах още една двойна текила.

- Да остани още малко да си поговорим. - казах аз и се усмихнах. - Е защо не ми кажеш каква си или трябва да налучквам. После и аз може да ти кажа. - продължих като прибрах ключодържателя си в джоба. Допих виното си и отново погледнах Ерин в очите , като очаквах да ми каже , каква е всъщност. Това момиче ми допадаше , но май - нямаше къде да отиде. И аз бях като нея преди майка ми да купи къщата в която сме в момента.

-Ами аз не съм човек. - казах и се засмях.
-Все пак аз първа зададох въпроса си към теб така, че ти трябва и първа да ми отговориш. - твърдоглава както винаги. Никога нямаше да се променя, но аз се харесвах такава все пак човешкото в мен отдавна бе умряло и бях станала това, което съм сега. Все още нямах пълно доверие на това момиче. Все пак единственото, което знаех за нея е името й и че е по - различна от обикновените хора, но все пак човек. Не беше безсмъртна и не можеше да подтиска чувставата си като мен, но все пак различна и специална.

Все още не смятах да и кажа , че съм вещица. Тя беше непозната за мен. Само името и знаех , а и от тази вечер може би няма да се видим повече. Защо е нужно да и казвам , че съм вещица. Все пак това го знаят само майка ми и баба ми. Никой друг.
- Защо толкова искаш да разбереш каква съм? - попитах аз и я погледнах въпросително.

-Няма значение. Наистина трябва да тръгвам. Вече няма какво да правя тук. - казах аз и на екс изпих останалата текила. Оставих една банкнота на масата достатъчна да плати сметката ми и станах от масата, като метнах якето на гърба си. Нямаше къде да отида, но все щях да се оправя някак си и без това не можех вечно да кисна в този ресторант с Мери. Точно преди да изляза се обърнах и добавих.

-Аз съм нещо повече от всеки тук, от всеки човек. Аз съм безсмъртна, контролираща напълно чувствата и разума си за разлика от тези тук. Просто и ясно аз съм вампир. - довърших врътнах се на токчетата си и с уверени и грациозни крачки тръгнах към изхода на ресторанта. При всяка моя стъпка къдриците ми подскачаха ритмично върху раменете и гърба ми.

- О страхотно имам си работа с вампир , който може да ме изяде веднага. - промърморих аз и оставих банкнота , която беше за виното. После станах от стола си и се затичах към Ерин. Беше ми лесно защото бях с кецове. Хванах Ерин за рамото и я обърнах. Това беше малко грубо , но трябваше да я спра.
- Чакай малко. Няма къде да отидеш. - казах аз и си поех дълбоко въздух.

Хванах ръката на Мери и я махнах от себе си. Бях доловила думите й все пак имах слух на вампир.

-Няма да те убия спокойно. Поне все още не... - каза аз и отметнах една марципанова къдрица, която ми се пречкаше.
-И все ще намеря къде да отида. Момиче като мен никога няма да остане на улицата. - казах с хладнокръвен и равен тон и пламакът в очите ми беше угаснал. Вече бяха приели спокойният си син, дори зеленикав цвят, който беше нормалният за тях.
-Няма нужда да се притесняваш за мен, Мери. - допълних със същия тон като не помръдвах от мястото си.

- О да сещам се къде може да отидеш. В дома на поредната си жертва. - казах аз саркастично. - И да не съм като обикновените хора. Аз съм вещица , но това няма значение. Трябва да се прибирам , а не мога да те оставя тук сама. - казах аз , но преди Ерин да е казала нещо аз я прекъснах. - И да знам , че можеш да се справяш сама , но просто немога да те оставя. Ако искаш може да дойдеш у нас. Имаме достатъчно стаи.

Нямам си ни най - малка представа , защо предложих това. Просто ми се изплъзна от устата , но все пак щеше да ми е приятно , предполагам , тя да дойде у нас. Можеше поне да се опознаем и да не се дразним , както сега. Ако въобще можем да наречем това "дразнене".

-Виж нямам нужда от милостинята на едно момиченце. Не мисля, че все още нито ти можеш да ми вярваш нито аз на теб. Дори и да дойда всичко ще проключи тази вечер просто на сутринта ще си тръгна и сигурно никога повече няма да ме видиш. - казах аз като тонът ми не се променяше. Не исках да ходя в дома на напълно непозната и то на вещица. По принцип вещиците не обичаха много вампирите, но не се страхувах от това, а че понякога не мога да контролирам жаждата си за кръв.
-А не се ли безпокоиш, че мога да убия близките ти? Аз съм една непозната, а ти ме каниш в дома си. - доста доверчива отчетох на ум и зачаках отговора на вещицата.

Ерин беше доста твърдоглава , но просто неможех да я оставя. Незнам , защо. Просто неможех.
- Няма как да нараниш близките ми повярвай. Баща ми е починал , когато майка ми е била бременна с мен. Майка ми днес заминава при баба ми , която живее другаде. Не се безпокой. - казах аз и се усмихнах на Ерин , но веднага усмивката ми се изпари. - И да все още не ти вярвам достатъчно , както и ти на мен , но просто не мога да те оставя. Аз съм такъв човек. Не убивам хората , а им помагам.

-Не знам защо толкова настояваш един хладнокръвен убиец да влезе в дома ти?! Но избора е твой, ако ти се случи нещо обвинявай само себе си. - направих няколко крачки и вече бях извън ресторанта. Навън беше тъмно и в мола вече нямаше много хора, беше тихо и спокойно. От време на време от някъде се появяваха по един двама човека и бързо изчезваха.

» Китайки ресторант"China Town"
» 1-ви етаж:Магазин за дрехи"Леймън"
» Кафене-ресторант"Уолвър"
» Заведение за бързо хранене"Fast Food"
» Кафене"Експрес"