Гората

Заглавие: Гората Пет Май 28, 2010 3:04 pm

Има легенди,които разказват за хора,превръщащи се във вълци,които обитават тази гора през зимата и дори нападат невинни човешки създания,за да се нахранят.

Заглавие: Re: Гората Съб Юни 05, 2010 2:18 am

След изтощително обикаляне нагоре-наголу из къщата без никаква работа реших да взема да отида на най-любимото си място. И без това вече беше някъде посредата на ноща - към 2 часа... нямаше да притеснявам никой...
Когато вече бях между дърветата реших че трябва да си скрия някъде дрехите, докато обикалям като вълк... Започнах да свалям ризата си след това панталоните и т.н. Секунди след като ях приключил с разсъбличането, което не ми беше една от л
юбимите части - на мястото ми се появи бяло-черен вълк, който любопитно оглеждаше с новите си очи...
Естветвено това бях аз...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Какво за бога вършиш тук по това време?! Едната леко плашлива и човешка част от мен крещеше в главата ми и ме скастряше за това, че съм в гората по това време, сякаш размахваше неонова табела пред лицето ми.
Другата, импулсивна и дяволита част, сякаш бе кацнала на другото ми рамо и заедно с мен се оглеждаше с луд поглед наоколо. Тази част мислеше, че това в момента е страхотно. Аз пък нямах намерение да и се опълчвам.
По-навътре в гората ставаше все по-тъмно. За това разтворих вдигнатата над главата си длан още повече и пламъкът, който летеше над нея, светна с още по-силна светлина. Често се бях смяла над това-да съм като подвижен фенер. Винаги съм си мислела, че да си магьосник е супер и дарбата, която притежавах, бе нещо уникално, което ме прави безсмъртна.
Да, ама не. Все пак си бях човек и с тази си част от разума започвах да си мисля, че пирокинезата лесно може да се превърне в пиромания.
Кракът ми се опле в някакъв усукан около дърво храст и за малко да се просна по лице.Успях да се задържа с двете си ръце, но това изгаси пламъка, който бе единствената светлина тук посреднощ. Добре, че не ме бе страх от тъмното. Въздъхнах и разтворих рязко ючрука си във въздуха. От него сноп жарка светлина лумна нагоре. Подсмихнах се доволно и понечих да се обърна назад.
Ахнах, повече от изненада, от колкото от уплах, и поскочих леко назад. Пред мен стоеше огромен черно-бял вълк, който се взираше в мен, сякаш чакаше да му кажа нещо. Очите му ме гледаха изпитателно, все едно се сърдеше-или нещо такова-че съм влязла в неговата гора, и то по това време. Охоооо. С миг закъснение, но ми светна, ме тези очи бяха прекалено, ама прекалено разговорливи, за да са на обикновено куче.
-Какво?-попитах, с някаква едва доловима ехидна нотка в гласа си. Може би приличах на луда, за дето си говоря с животно, но пък ако беше такова никой нямаше да разбере, че съм го правила. Бях почти сигурна, че е върколак.

Заглавие: Re: Гората Съб Юни 05, 2010 2:44 am

Тя продължаваше да ме гледа и да ме гледа и аз затворих очите си издадох някакъв звук наподобяващ смях. Не знам защо но ми беше много забавно да я гледам, как те ме гледа и да чака нещо да се случи... По-рано видях че държеше огън в дланта си - вещици. Мислят си че притежават света.
Заобиколих я и я огледах от горе до долу... хъмм... След това видях че дрехите ми бяха на една педя от нея...
Погледа ми се върна към момичето.
Този път изръмжах, за да я накарм да се отдръпне от дрехите ми - все пак т ми бяха нужни... а тя можеше да ги подпали, ей така без да иска... Не че ме притесняваше да съм гол, но едва ли на нея щеше да й харреса много...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Страхотно. Вълкът сякаш ми се и подиграваше. Не стига, че ме караше да го зяпам и да си говоря, едва ли не, сама. Той ме изгледа, а аз присвих очи. След това изръмжа и погледът му падна някъде на земята близо до мен. Обърнах се и видях купчината мъжки дрехи. Очевидно искаше малко свободно пространство да се облече.
Ще е забавно, ако лумнат в пламъци и си ходи гол, изкиска се дяволитата ми част.
Какво? Изведнъж се смутих от себе си: Той пък какво ти е направил? Защо ти е да правиш такова нещо?!
Отначало с предизвикателно лице, сега с леко объркана физиономия, се отдръпнах и отидох някъде малко по-навътре зад някаква стена от дървета, за да може той-който и да беше той-да се облече. Поне бях сигурна в това, че нямах намерение да го гледам гол.

Заглавие: Re: Гората Съб Юни 05, 2010 2:55 am

Когато тя се отдалечи възвърнах човешката си форма и първото което направих беше да си обуя панталона, с нечовешка бързина, която ми се стори странна даже и на мен.
- Вече можеш да дойдеш... - извиках натам, накъдето беше отишла тя.
Все още не си бях сложил ризата, единственото което бях облякъл беше панталона и не смятах да си обличам нещо друго. След всяка трансформация ми е необяснимо горещо...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Излязох иззад дърветата, като гледах да не направя някой горски пожар по пътя.Примигнах.Добре-той каза, че ще се облича.
Както и да е. Проближих се и той сякаш се отдръпна то топлината, излъчваща се от огъня над ръката ми. Колкото и да му беше неприятно, това беше единствената светлина.
-Знаех си.-промърморих, повече на себе си, а на него казах само: - Странно време за разходка.
Подсмихнах се, а след това подадох свободната си ръка.Доста хора-е, може би не точно хора-се чудиха как се разбирах толкова добре със всякакви същества. На мен не ми правеше особено впечатление.
-Изабел -казах просто.

Заглавие: Re: Гората Пон Юни 07, 2010 2:49 am

- Дани'ел. - казах и хванах ръката й. Знаек че е малко странно да се ръкуваме посредата на гората, след като единия от нас беше облечен само по панталон и по странни и много обясними стечения на обстоятелставата това бях аз... Леле, ама само как описвам ситуацията. все едно съм в някаква книга... Както и да е.
- Какво правиш вдън гората, малка вещиже? - попитах и се усмихнах, събирайки дрехите си от земята, обръщайки й гръб само за момент. - Искам да кажа... не че е моя работа. Просто нямам какво да правя. -отново се обърнах към нея...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Предпочитах да ме наричат по друг начин, но и това отговаряше на истината.
Облегнах се на най-близкото дърво и изпънах леко ръката си напред.Загледах се в хипнотизиращата светлина на огъня.Поклатих глава:
-Не знам - отвърнах.-Всъщност дори нямам идея колко е часът.
Обърнах глава към него и го погледнах.
-Ами ти? Обичайна вечер, за да потичаш или какво?

Заглавие: Re: Гората Пон Юни 07, 2010 3:02 am

Засмях се.
- Всъщност нямах какво да правя и преди да умра от пълна скука реших да правя нещо, което ме ободрява. - казах и вдигнах едната си обувка, която се въркаляше в корените на дървото, до което стоях. - Знаеш ли... - казах и въздъхнах, когато изпуснах другата обувка, след като бях хванал онази в корените. - ... какво е да вържиш Огъня в ръцете си? - попитах любопитно и се обърнах към нея. Можех да се закълна, че погледа ми е бил като на развълнувано малко дете.
Още от малък исках да имам някакви супер сили - то кой не иска. Радвах се че воабще бях получил някакви... но това да създаваш огън мии се виждаше толкова подмамващо... И освен това от малък бях пироман... Мисля че родителите ми искаха да ме излекуват, но се оказа че моята "пиромания" беше в лек етап и нямаше нужда от лукарска помощ...
- Как се сдържаш да не пламнеш цялата? - попитах и слд като осъзнах какво съм казал се засмях.

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Засмях се.
-Мисля, че не съм способна на това-отдавна съм овладяла силите си.
Той понечи да каже нещо, но аз разбрах, че нямаше превид това.Попита ме как така не съм се опиянила до толкова, че да направя огън направо с цялото си тяло.
-Знам - казах, преди той да пророни и дума.-Доста е... примамиливо. И все пак смятам, че ще е доста болезнено, ако го направя.Не е точно като излъчваш светлина без да пострадаш.Аз усещам огъня.Буквално.Просто... не ми вреди по този начин.
Прехапах устна и отново погледнах пламъка над ръката ми.Задържах го над кожата си, за да не ме изгори, но въпреки адската горещина, едва се сдържах случайно да не изпусна контрол и стисна огъня с цялата си шепа.Въздъхнах примирено.Поне си имах оправдание да си играя с него цяла нощ.С огъня де, не с Даниел. Просто нямаше друга светлина наоколо.
-За сега мога да си правя само така-ухилих се като малко дете и погледнах Даниел.След това сякаш подхвърлих пламъка в голяма топка пред лицето си и го улових с другата си ръка, задържайки го във въздуха.

Заглавие: Re: Гората Пон Юни 07, 2010 3:23 am

- О, много инетресно. - казах "разпалено". Стори ми се правилното сравнение, след като гледах огън...но както и да е... Замислих се.. След като тя показа свой номер, който беше научила, защо и аз не покажа нещо което бях се научил да правя.
- Искаш ли да видиш нещо? - попитах вдигайки веждите си, тя само поклати глава в знак на съгласие. Не ми трябваше и друго.. Съсредоточих се и освободих малко от вълчата си енергия... На главата ми се появиха две бели вълчи уши и аз ги рамърдах весело.
- А? Мен много ме радва. - засмях се и почесох еднотоот тях... - Жалкото е че още не знам как да накарм опашата да се появи... - обърнх се, за да погледна гърба си... или малко по надолу - там където опачшата би трябвало да се появи, ако можех да я накарам да се появи...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Не се сдържах и се засмях, като покрих уста със свободната си ръка. Забелязах, че огънят в другата ми ръка затрепери, готов да пламне не накъдето трявба, но не му обърнах внимание.
-Да-казах, след като си поех дъх.-Това е добро.Биеш ме.
Не исках да казвам някои от смешните сравнения, които изникнаха в главата ми, за да не се засегне.Просто, ей така, се сетих, че прилича на някой анимационен герой с "весели ушички". Преглътнах напушилия ме смях, за да не си помисли, че прекалявам. В никакъв случай не му мислех лошото.
-Добре-казах накрая.-След като спряхме да се фукаме един на друг, какво ще правим в тази... хм, гора?

Заглавие: Re: Гората Пон Юни 07, 2010 3:35 am

Побърах се към нея, малко изненадано и вероятно вълчите уши се бяха наострили.
- Как какво да правим с гората? - попитах. - Да неби да искаш да я горим.. Оставия намира! - засмях се, малко след това на тона с който го казах и се опитах да прибера не-човешките уши на мястото им, само че не можах да се концентрирам достатъчно, за да съумея, да ги накарм да помръднат...
Както и очаквах, когато осъзнах провала си, едното от тях клюмна безпомощно...
- Голяма работа... - промърморих си и нахлузих обувките си...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Преглътнах следващата порция смях и този път успях да се сдържа.
-Ъм... нямах предвид това.-погледнах го, докато се обуваше.Естествено-надали мислеше да шляпа из пръстта и калта бос, нали? -Попитах какво ще правим в гората.Май не е обичайното време заразходки.
Почесох се по тила и рязко се обърнах, когато някакъв лист ме погъделичка.Присвих очи, след което се отдръпнах от дървото и отново извърнах глава към Даниел.Сигурно приличах на побъркана. Защо ми трябваше да подскачам от всяко докосване и близко движение? Мислех, че отдавна съм преодоляла това.

Заглавие: Re: Гората Пон Юни 07, 2010 3:49 am

Когато я видях как подскоти, когато листото я докосна, не знайно защо - може би ми бепе като рефлекс - пристъпох една крачка към нея. Естествено, аз можех да подуша какво ме докосва, още преди да ме е докоснало и рядко оставах изненадан... но тя едва ли би успяла да направи това, което аз можех... Затова жяхме от различни видове...
- Какво? - попитах, гледайки я, защото знаех че на радиус от един километър навсякъде около нас няма никой, освен една заблудена сърна и няколко катерички...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Стиснах устни и поклатих глава.
-Нищо.-казах, май прекалено бързо.-Няма нищо.
След това направих някакъв жалък опит да се ухиля широко.Сигурно физиономията, която докарах го бе стреснала.Как ставаше така-до преди малко бях в нормалното си "купонджийско" настроение, както аз обичах да си му казвам, а сега-веднага щом Даниел ме попита защо се стреснах от гъделичкането по врата ми-си спомних всичко.Както правех всеки път.Да не би да полудявах?
Отново опитах да се усмихна и извърнах глава настрани.
-Е, хайде.-Какво хайде? обади се един саркастичен глас в главата ми.Разбира се, та аз не бях казала нищо.-Тоест, накъде отиваме?Надявам се няма да стоим точно под това дърво цяла нощ.

Заглавие: Re: Гората Вто Юни 08, 2010 3:20 am

Почесох се по главата.
Определено ако си бях прекарал ноща, какти бях планирал можех и да стоя да това дърво цяла нощ, но не ми се виждаше много интересно нещо за правене, след като имах компания...
- Не знам... Какво правят вещиците обикновено? - попитах и повдигнах веждата си, след което се насочих към това да си сложа тениската от правилната страна, и после ризата...
- Така де, не че има определени неща които вещиците правят.. просто вероятно нещо ти е по-пиятно за правене от друго...
Гласът ми звучеше заглушено, докато обличах тениската...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Зазяпах се разсеяно, докато той се обличаше. Нямах идея какво да правя в гората по това време. Преглътнах кикота и идеята да му отговоря нещо от сорта на През нощта вещиците обикалят в кръг гората и танцуват шамански танци, казвайки заклинания, да знаеш.
- Не съм сигурна - казах и се заиграх с огъня в ръката ми. Вече започваше да ми доскучава, колкото и да обичах огъня.
- Върколаците нямат ли интересни занимания? - подкачих го. - Така де, сигурна съм, че имаш някаква идея, щом си дошъл тук пръв.

Заглавие: Re: Гората Чет Юни 10, 2010 1:34 am

- Aми... да видим... - казах като пложих ръката си на брадичката правейки се, че много задълбочено мисля. - Ами, ние върколаците... сменяме си козината, гоним зайци и елени, разкъсваме ги бавно като ги гледаме как кървят и пищят в агониите на последните си мигове... - видях ужасената й физиономия. - Нееее! - засмях се гръмко. - Просто щях да потичам да изхабя енергията си... - казах все още смеейки си и се доближих по-близо до нея.
- Хайде да се разходим. - предпожих...
Направо неможех да повярвам, че й бях казал такова нещо...

Брой мнения : 13 Join date : 05.06.2010

Не бях сигурна какво се бе изписало на лицето ми, въпреки че знаех, че се шегува, но огънят потрепери и съвсем леко се сви в себе си.
Опитах се да се усмихна, като накрая все пак се получи нещо правдоподобно.
- Да - казах му, след като се успокоих и наистина се усмихнах. - Добра идея.
Тръгнахме между гъстите дървета и Даниел вървеше толкова спокойно, сякаш познаваше гората като дома си... а може би беше така.
Аз пък на няколко пъти едва не се проснах по лице, след като краката ми се оплетоха в някакви коренища. Не погледнах към лицето на Даниел, представяйки си как ще се изчервя като го видя да ми се смее. Ти не се изчервяваш, засмя се ехидно някакъв глас в главата ми.Напротив, понякога го правя, скарах му се аз и изненадващо, той млъкна.