Имението на сем. Гонзалес

Вече бях почити готова със закуската ми , но трябваше да ида до магазина да напазарувам , защото майка ми е забравила преди да тръгне.
- Ерин аз ще отида до магазина за да напазарувам. - казах аз и се усмихнах.Вече бях готова със закуската си и отидох до съсомиалнята. Сложих купичката там , млякото в хладилника , а зърнената закуска в един шкаф. -Аз ще тръгвам. - казах и излезнах от кухнята. Взех един чадър , сложих си якето и излезнах от къщата.

За мен беше добре, че Мери напусна къщата. Дори и да беше замалко това ми помогна, когато не усещах кръв толкова близо до себе си. Наистина не издържах повече. Изведнъж отново усетих аромата на кръв доста близо, но не беше кръвта на Мери. Отидох до вратата и погледнах навън - беше пощальона. Наистина той нямаше избор. Излязох като стрела навън и забих зъби във врата му. Дори нямаше време да извика. Усетих топлата кръв да навлиза в тялото ми и беше ужасно приятно. Скоро източих цялата му кръв и той остана безжизнен в ръцете ми. Бързо се стрелнах към гората и оставих тялото там. Някое животно може би щеше да го разкъса, ако не дъждът щеше да го завори дълбоко под земята. Върнах се в къщата леко мокра, но това вече не ми правече впечатление важното бе, че вече жаждата я нямаше.

Тъй като заваля трябваше бързо да се прибирам , защото няма чадър нито пари за такси. Всички които ми останаха ги похарчих за най - различни гривни , гердани дрехи и подобни. Бях леко мокра , но това не ми правеше голямо впечетление. Скоро се прибрах и бях на сухо. Отидох в кухнята да оставя покупките , а след това и в стаята си за да оставя и моите неща. После слезнах във всекидневната , но Ерин я нямаше.
- Ерин тук ли си? - попитах аз на малко по висок тон за да може да ме чуе ако е у нас.

Бях се качила в стаята, която ми беше дала Мери за да се изсуша, когато я чух да вика. Слязох бързо на долния етаж и я видях във всекидневната. Усещах кръвта й, но в момента въобще не ме привличаше. Това ме накара да се усмихна и сините ми очи да просветнат ярко.

-Да тук съм. - отговорих след около минутка на Мери и отново се усмихнах, а перфектните ми зъби се показа из под устните ми.
-Е напазарува ли? - попитах аз като гледах дъжда навън, който не даваше никакви признаци да спре и да ми позволи да се махна от тук. Но вече не ми беше толкова голям проблем тази къща започваше да ми харесва. Отново се усмихнах доволно.

- Да напазарувах. - казах аз и се усмихнах. Явно дъждът пречеше на Ерин да си тръгне. Не че ми не ми хареса , даже ми беше много приятно с нея и не исках да си тръгва. Надявах се да остане повече ако може и да се нанесе тук да живее , но имаше малък проблем. Все още не бях казала на майка ми че в къщата има момиче , което тя не познава , но невярвах да ми се скара или нещо подобно.
- Е ти какво прави докато ме нямаше? - попитах аз и седнах на един от диваните.

Засмях се звънко при въпроса на Мери. Чудех се дали да и кажа, че си похапнах от пощальона им, но щеше да прозвучи доста странно, ако бях казала нещо от сорта на "Ами докато ти пазаруваше аз изядох пощальонава ви, който между другото има уникално уникална кръв. Искаш ли да си близнеш?". Добре това ме накара да се засмя още веднъж и Мери ме гледаше доста странно. Сигурно се чудеше какво толкова смешно е казала. Щях да се засмя за трети път, но успях да се сдържа.

-Ами нищо особено. Нека кажем, че ъмм хапнах. - казах аз и се засмях, а очите ми отново просветнаха. Обожавах, когато светеха това беше техния сладък коронен номер. Това винаги ми се е случвало дори когато все още бях обикновен човек.

- Ъм да питам ли от кой или... - казах аз леко несигурно , но всъщност като се замися не исках да знам от кой се е хранила. - Аз ... всъщност не искам да знам. - казах и се засмях. В къщата ми беше малко скучно. По - цял ден съм затворена тук и никъде не излизам , а и имах една страхотна рокличка , която само чака да я облека. - Ъм Ерин искаш ли да излезем някъде. - "Моляте кажи да" , "моляте кажи Да" повтарях си аз наум , като се надявах да каже" ДА".

Замислих се, но смятах, че щеше да е добре да изляза оттук. Все пак винаги съм обичала клубовете, алкохола и нощния живот. Не мога да остана тук бездействаща, а и нищо не ми пречеше да си намеря някой нов секси "деликатес", казах си на ум и се засмя.

-Ммм защо не. - казах аз и се усмихнах възможно най - мило.
-Трябва ми само малко време да се приготвя. - станах от диванчето, но все още не тръгвах нагоре, защото Мери може би щеше да кжае още нещо.

- Да аз също трябва да се приготвя. - казах аз и се усмихнах.
Бях ужасно радостна , че Ерин се съгласи. Когато станах от диванчето двете с Ерин се запътихме към стаите си. Всяка влезна в своята. Аз веднага застанах пред гардероба си и от там извадих жълтата рокличка , която нямах търпение да облека. Отидох до един шкаф от който взеха ластици и всичко за коса и се върнах до леглото си. Когато се преоблякох направих косата си на плитка и се гримирах. После от друг шкаф извадих токчетата си и ги обух. След това сложих едно герданче и вече бях готова за тръгване. Изглеждах ето така:

Когато бях готова излезнах от стаята си и слезнах по стълбите , като се озовах в коридора , за да изчакам Ерин.

Нямах представа какво да облека. Имах адски много рокли, които бяха подходящи за да изляза. И всичките до една ги обожавах. Усърдно ровех в куфара си. Накрая измъкнах една рокличка. В горната си част представляваше нещо като сладък бял потник, а долната част беше къса черна поличка. След това сложих черните си ботушки и пробрах косата си на кок. Взех един не много голям гердан и го положих на врата си. Ягодовото червило полепна привлекателно по устните ми, с малко молив и спирала вече изглеждах както изглеждах всяка вечер - зашеметяващо и ослепително:

Когато бях готова излязох от стаята и тръгнах бързо към долния етаж. Когато се озовах в коридора Мери вече беше там и ме чакаше. Беше сладка, но може би прекалено сладникава за мен. С малко по силен грим и пусната на свобода коса може би щеше да изгелжда много по привлекателно.
-Сладка си. - подчертах аз, обичах да изказвам скромното си мнение.

- Благодаря. И ти си сладка. - казах аз и се усмихнах. Ерин изгледаше много добре , но имаше нещо което ми привлече вниманието и това беше червилото. Беше малко.....ъм....странно , може би не е подходящата дума , но нещо подобно. Е както и да е вече трябваше да тръгваме и да се забавляваме. Двете с Ерин излезнахме през входната врата , аз заключих и слезнах по трите стъпала пред къщата ми заедно с Ерин.