Погледнах го и очите ми се разшириха.
- Да - казах, въпреки че не успях да скрия как ъгълчетата на устата ми се извиха леко нагоре.
Страхотно. Имах чувството, че съм попаднала в приказка на Луис Карол.
Погледнах към реката и направих печална физиономия. Нощ... кристално чиста вода... направо обожавах нощните къпания. Проблемът, който ме спираше бе един - аз. На практика бях човек, колкото и често да го отричах. Без огъня, който със сигурност щеше да изгасне във водата, най-много да си разбия главата в някой камък.
Приближих се, хипнотизирана от начина, по който луната се отразяваше във водата и размърдах пръстите на едната си ръка в кристалната течност. Чакай малко... луната? Значи имаше някаква светлина.
Обърнах се към Даниел и се ухилих с онова налудничаво изражение, което обикновено се появяваше на лицето ми, когато нищо не бе в състояние да ме спре... за нищо. Смъкнах ръката си, от чиято длан огненото кълбо се издигаше нагоре на нивото на лицето си. Докато все още гледах Даниел, театрално духнах пламъка и той изчезна в нощта. Бях сигурна, че Даниел вижда всичко идеално, въпреки мрака, но без да ме интересува нищо друго, се хвърлих във водата - направо с дрехите, нямах намерение да се събличам. Ледената тръпка, която ме разтресе отначало, бързо изчезна и на нейно място се появи онова блажено усещане на затоплената от дневното слънце вода, обгръщаща ме отвсякъде.
